cocacola_01
Пещерата до градът Зихрон Яков. Мястото където са намерени първите исторически артефакти доказващи, че рециклирането е било присъщо за хората преди повече от хилядолетие.
Може би ви се струва, че рециклирането е съвременна концепция, но всъщност методът се заражда още в зората на човечеството. Историята на оползотворяването е пълна с изненади и креативни личности, а докато някога хората са рециклирали, защото не са имали достатъчно, през последните десетилетия сме мотивирани от всеобщото разточителство и неговите последици.
Кръгова икономика
генерирани отпадъци рециклирани отпадъци
Рекламни материали на една от първите фабрики използващи процесът «shoddy»
Първият познат на човечеството хартиен специмен намерен при разкопки в китайската провинция Тяншуй,
датиращ 179 пр. Хр.
През 2013 г. в Тел Авив се организира конференция под името „Произходът на рециклирането“. Мястото не е случайно. Един от организаторите на конференцията – старши лекторът по археология от университета в Тел Авив Ран Баркай, и неговите колеги направили невероятно откритие в пещерата Кесем близо до столицата на Израел.
Според изследователите около 10% от инструментите там, датиращи отпреди 400 000 години, са „рециклирани“, тоест представляват нови предмети, направени от стари или счупени инструменти.
южна корея
Малка част от събрания боклук в Ню Йорк, в годините след орткриването на първия център за сортиране на отпадъци в града през 1897 г.
След Втората световна война някои от замесените държави преминали през период на огромен икономически разцвет. Обратната страна на тази лъскава монета се оказали тоновете отпадъци, но в началото това не изглеждало като проблем. Още през 1955 г. списание Life публикува материал със заглавие Throwaway Living и изображение на щастливо семейство, което подхвърля във въздуха предмети за еднократна употреба. Днес терминът „общество на изхвърлянето“ (от английски throw-away society) е критика към консуматорската култура, в която използваме твърде много за твърде кратко и така се зариваме с боклук. През 1955 г. обаче идеята, че домакинската работа ще е по-бърза и лесна, като просто изхвърляме всичко, вместо да го чистим, била революционна.
Статията на Life описва предмети за еднократна употреба, които днес биха шокирали повечето от нас – вази за цветя, тигани, кърпи за гости, купички за кучета, дори и примамки за лов.
Всяко действие има своето противодействие и така в отговор на културата на изхвърлянето през 60-те се заражда движението за опазване на природата, a през 1970 г. се провежда първият Ден на Земята. Гари Андерсън печели конкурс за лого на рециклирането, организиран по повода. Всяка от стрелките е символ на процесите при рециклиране – събиране на отпадъците разделно, преработване и превръщане в нови продукти.
През 1976 г. Комисията на европейските общности създава Комитет по управление на отпадъците, тъй като „е много важно да се насърчават рециклирането и повторното използване на отпадъчни материали с цел запазването на енергия“.
В речта си пред ООН през 1989 г. Маргарет Тачър цитира писмо от британски учен на борда на кораб в Антарктическия океан. В него се казва, че топенето на ледниците е пряк резултат от глобалното затопляне: „Има опасност климатичните промени, причинени от човека, да станат неконтролируеми и необратими.
“
През 1992 г. ООН приема Рамкова конвенция за изменението на климата, а през 1994 г. тя влиза в сила. Днес 197 държави са ратифицирали конвенцията, като по този начин потвърждават ангажимента си да се борят срещу глобалното затопляне, причинено от човешка дейност.
Началото на градската фирма за почистване в Ню Йорк е поставено през 1930 г.
РАЗБИРА СЕ, МОЖЕ И С КАРТА
Зародишът на съвременното рециклиране
Най-старата принтирана книга — Diamond Sutra, едно от най-важните издания свързани с традичията Чан (Зен). Публикувана е през 868
Рисувам от съвсем малка – реално цял живот се занимавам с визуални изкуства. Майка ми и баща ми също са художници, така че изобщо не беше изненада. Ходех на детска школа при майка ми още 5-годишна – после и в гимназията в Троян, след това и в Художествената академия в София.
Тук, на ул. “Росица”, съм от година. Докато бях в Академията, ползвах базата там и работех на място, след това разделяхме ателие с три мои колежки на ул. “Ивайло”, а след това друга моя колежка ме приюти на ул.
“Бенковски”.
В началото ползвах пространството само за ателие, затова името е Marta & Co., тъй като идваха различни хора и работехме заедно. Вече е малко дори само за мен, но името си остана.
Основното предимство да живея в работното си място е, че ставам от леглото и съм в ателието.
Единственият недостатък е, че е малко тясно за семейство или за домашен любимец, а заради липсата на пряка светлина целодневно не мога и цветя да отглеждам.
В града ползвам основно колелото или ходя пеша. Колата ми е само когато трябва да пренасям керамика, защото тежи, или когато пътувам извън града.
Живяла съм в Белгия, Холандия, Испания по програмата “Еразъм” и на творчески резиденции. Ходих и в Китай – в Шанхай, в Музея за съвременни чайници има и мой чайник. А тези картини (показва ни няколко големи платна на работната ѝ маса) заминават за Париж.
Рециклирането в българия
Машина за «shoddy»
Кризата с боклука в Ню Йорк през 1918 г.
2017
Докато открия това място, трябваше да плащам два наема – за квартира и за ателие.
А в момента нямам сигурни приходи, така че съкращаването на единия разход е голямо облекчение.
Не знам как го правя в момента, но връзвам бюджета. Сигурно е някаква магия (смее се). Иска ми се да започна да реализирам и повече онлайн продажби.
Забелязала съм, че хората харесват предимно илюстрациите ми. По-скоро дами припознават нещата ми.
Събуждам се с огромен план за деня, от който успявам да изпълня половината. 24 часа май не ми стигат за всичко.
Вечер си лягам с книга. От много време чета „Шантарам”. Вярвам, че в различните етапи от живота ни различни неща ни влияят по различен начин. И книгите не са изключение.
Ако не правя нещо друго, съм тук всеки ден. За да са сигурни, че ще ме намерят хората, най-добре да ми пишат в страницата facebook.com/martacostudio
Толкова много се говори за рециклиране, за отговорно потребление и внимание как се отнасяме към боклука, а има толкова митове и неясноти. Затова със специалната поредица «Свят без отпадъци» — «Дневник» и «Кока-Кола» създават пътеводител в темата — всичко най-важно, което трябва да знаете — проверено и обяснено.
Автор на материалите в поредицата е Лия Панайотова
уелс
австрия
През 2017 г. Eunomonia и Европейската агенция за околната обявяват страните, които се справят най-добре с рециклирането:
битови отпадъци на човек са генерирали европейците през 2016 г., като
стъкло
2017
2017
През 2018 г. Кока-Кола обяви глобалната си стратегия за Свят без отпадъци и пое конкретни ангажименти за изпълнението й. До 2030 г. системата на Кока-Кола ще подпомогне събирането и рециклирането на еквивалента на всяка продадена бутилка или кен и ще инвестира в производство на опаковки с 50% рециклирано или възобновяемо съдържание, а до 2025 г. всички опаковки на компанията ще са 100% рециклируеми.
Компанията ще работи за постигането на тези цели с помощта на местни и глобални партньорства, сред които: Ellen MacArthur Foundation’s New Plastics Economy Initiative, The Ocean Conservancy/Trash Free Seas Alliance и World Wildlife Fund (Cascading Materials Vision and Bioplastic Feedstock Alliance).
В България компанията реализира два дългосрочни проекта: „Моят Зелен Град“ и „Аз, Ти, Пловдив“, проект на БГ Бъди Активен, реализиран с финансовата подкрепа на Фондацията на Кока-Кола.
Съвсем наскоро Кока-Кола обяви и две партньорства в търсенето на ново поколение рециклируеми опаковки: Ioniqa Technologies и Paboco Pioneer Community
Overshoot day
германия
от тях са рециклирани или компостирани
хартия и картон
2017
През последните години околната среда и рециклирането се превръщат във все по-важни въпроси. Едва ли има ден, в който световните медии да не съобщават за спешността на ситуацията. За щастие има ефект – все повече домове и офиси по цял свят дават своя положителен принос. Сега поставяме и ясно разграничение между процесите. Практиката от миналото непотребни вещи да се влагат в нови продукти вече се нарича преизползване (reuse), или ъпсайклинг (upcycling). Такъв пример е сезонна декорация от стара офис хартия. Изхърлени разделно, листовете ще бъдат преработени в нова хартия, което е рециклиране.
Разграничението е важно, защото рециклирането също използва ресурси и затова колкото повече пъти употребим нещо, преди да бъде преработено, толкова повече вредни емисии си спестяваме.
През 2004 г. НСИ започва да събира данни за рециклирането
в България и по-специално за отпадъците от опаковки.
Древните Рим и Китай
Ако обичате археологията и историческите забележителности, сигурно сте посещавали десетки старинни места, издигнати от камъните на още по-древните им предшественици. Това също е вид рециклиране. Конър Гилкрайст от Университета в Мериленд, САЩ, пише научен труд – обзор на строителството в древен Рим, в който се фокусира върху извънградските вили, конструирани от вече използвани стари камъни, метал, дори стъкло.
Китайската култура е една от най-древните, така че наличието на рециклиране там не е изненада. Според друг научен обзор, който разглежда производството на хартия в древен Китай, още през 140 — 87 г. пр.Хр. стари парчета конопен плат се превръщали в хартия чрез изваряване.
Снимка: NY History Library
Снимка: Maggie Land Blanck
Пример за малка част от рециклиран материал,
открит в пещерата Кесем.
«Разбира се, може с карта“ е специален проект за Mastercard ®, лидер на пазара, който представя и подкрепя малките бизнеси в България, използващи и картови разплащания. Електронните плащания са от ключово значение за стимулиране и създаване на нови бизнес възможности в сектора на малките и средните предприятия, които имат принос за цялостния растеж на местната икономика и представляват съществена част от нея.
Всяко решение идва в отговор на проблем и докато в древността той е бил свързан основно с липсата на ресурси, то днес нуждата от рециклиране е породена от свръхконсуматорството. Според Британската библиотека и историка
д-р Матю Уайт от университета в Хертфордшир семето на консуматорското общество покълнало още през XVIII век в Западна Европа. Тогава хората за пръв път имали достъп до разнообразни стоки и материали.
Питър Стърнс, професор по история, завършил «Харвард», се съгласява с това твърдение в книгата си Consumerism in World History: The Global Transformation of Desire.
В нея той твърди, че консуматорството описва общество, в което целите на хората са да придобиват стоки, от които не се нуждаят: „Изгубваме се в желанието за още и още.“
Въпреки че много хора обвиняват Индустриалната революция за развитието на консуматорството, всъщност през тази ера рециклирането също получило някои придобивки. Например около 1813 г. в Йоркшир, Англия, Бенджамин Лоу създава процеса shoddy. Стари вълнени парчета плат се стриват, а след това от тях се изтъкава нова прежда. Така от непотребни дрипи се раждат напълно рециклирани дрехи и одеяла. A в края на века, през 1897 г., в Ню Йорк се появява първият център за сортиране на отпадъци.
480 кг.
Може да ви учудим, но в „Тръстеная” е хижа, в която може да плащате с карта – неочаквано и рядко за такова отдалечено място.
Повече идеи с ИКЕА — ikea.bg
Да живее боклукът!
Снимка: NY History Library
52%
Снимка: Dan Balilty
Индия е страната с един от най-големите екологични проблеми създадени от пластмасовите опаковки.
Повече от 70% от тях се изхвърлят в природата без да бъдат рециклирани.
2004
Праисторическо рециклиране
Снимка: Ran Barkai / Tel Aviv University
2004
Маргарет Тачър в речта си пред ООН през 1989 г.
Снимка: Wikipedia
Има опасност климатичните промени причинени от човека да станат неконтролируеми и необратими
Снимка: Wikipedia
Революцията на XXI век
2004
метал
Появяват се иновативни решения, но и нови препятствия. През 2017 г. Китай, който дотогава рециклира 56% от световните пластмасови отпадъци и повече от 70% от европейските хартиени отпадъци (по данни на Deutsche Welle) обявява, че значително ще намали това количество и ще затегне ограниченията. Промяната поставя Европа и САЩ пред необходимостта да открият нови решения за рециклиране.
54%
Терминът обозначава датата, на която сме използвали ресурсите, които би трябвало да ни стигнат за цяла година. Това никога не се е случвало толкова рано, колкото през 2019 г.
– на 29-ти юли.
*ден на надхвърлянето
специален проект за
2004
Когато суровината е извлечена и преработена в базов материал, е важно дизайнът на продукта, както и неговата опаковка да бъдат конструирани по възможно най-практичен и устойчив начин.
След като продуктът е налице, се използва така, че да издържи възможно най-дълго, а ако се повреди, се поправя, вместо да бъде заменен за нов. Ако не може да бъде поправен, се влага в нещо ново и чак когато това приложение също се изхаби, се рециклира.
Рециклираните материали влизат в производството на нови продукти, като така се ограничава експлоатацията на природни ресурси, а отпадъците са сведени до минимум.
пластмаси
46%
56%
54%
Все повече бизнеси виждат, че за да бъдат конкурентоспособни в среда, в която екологията е ключова за потребителите, трябва да приложат нови решения. Освен това от 2021 г. някои пластмасови изделия за еднократна употреба ще бъдат забранени в ЕС. Вече няма да можем да си взимаме такива прибори, чаши и чинии, сламки, клечки за уши, балони на клечка и контейнери за храна.
Напоследък се появяват алтернативи, които да улеснят промяната. Няколко примера: биоразградими контейнери за храна от остатъчна тръстика; пластмаса от растения; рингове за кенчета от остатъчните пшеница и ечемик при производството на бира; капсули за напитки от водорасли; дрехи от обелки на портокал, листа на ананас и пластмаса, извлечена от океаните; бамбукова домакинска хартия за многократна употреба; восъчни кърпи за съхранение на храна и още много други иновации повишават потенциала на рециклирането. Все пак, докато върху тези технологии не се направят повече проучвания, няма да знаем колко ресурси като вода, енергия и площ ще са необходими за използването им.
На фона на иновативните решения се появяват и препятствия. През 2017 г. Китай, който дотогава рециклира 56% от световните пластмасови отпадъци и повече от 70% от европейските хартиени отпадъци (по данни на Deutsche Welle), обявява, че значително ще намали това количество и ще затегне ограниченията. Промяната поставя Европа, САЩ и Австралия пред необходимостта да открият нови решения за рециклиране.
Рамковата директива за отпадъците на ЕС от 2018 г. описва задълженията на всяка от страните членки до 2020 г. 50% от битовите отпадъци да се рециклират. През 2025 г. този процент трябва да се качи на 55, а до 2035 г. да достигне 65%. Има опасност 14 от държавите членки да не се справят с изискването за 2020 г., като една от тях е България.
Също през лятото на 2019 г. Кралство Бутан стартира кампанията „Моят боклук, моята отговорност“. Всеки месец цялата държава ще има поне един час с нулеви отпадъци, за да достигне целта си за общество с нулеви емисии до 2030 г.
Връзката между човечеството и рециклирането има дълбоки корени, пълна е с остри обрати, а финалът е неизвестен. Всички ние с всекидневните си действия пишем тази история. Колкото повече се интересуваме от алтернативите, толкова по-важно става за бизнеса и научните изследователи да намират устойчиви решения. Така се раждат многообещаващи форми на рециклиране като изследвания с гъби и червеи, които унищожават пластмасови отпадъци.